1.10.2010 г., 15:21 ч.

Пасиансно ноктюрно 

  Поезия » Любовна
1028 0 21

музика: http://vbox7.com/play:d5391a83

 

 

В тази есенна вечер е отново сама!

И колода реди със надежда

(вероятно след туй в тишина

само масата с длан ще поглажда).

 

 

Сенки над карти и куп светлинки -

от свещите, трепкащи в мрака.

Пасианса безмълвно реди и следи -

някой чака! Все още го чака -

 

 

с мили очи и с топло сърце -

своята обич да ú завещае

и с мъжките нежни ръце

слънчеви скулптури да извае.

 

* * *

 

Въплътен в Любов и целунал следи

от сълзú - незасъхнали рани,

ще прошепне: "До теб съм сега. Не плачи!",

прегърнал длани, молитвено събрани!

 

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??