Пастелната ми есен си отива,
в косите вече златен дъжд вали
и в нея с тебе бях щастлива
и споделени бяха радостните дни.
Поверието с нежност ни дарява,
затрупва ни и с есенен копнеж,
не ще ни сполети още една такава -
дошло е времето на сребърния скреж.
Крилото си ти дадох, в обич да летим,
душата ти при моята възлезе.
И хубаво, че в отпечатъци от дим
словата ни безумна клетва везат.