От пътища
и бледи ежедневия,
пастелни сякаш
станаха мечтите.
В безкрая
от еднаквост и смирение
една надежда
топло ги преплита
с илюзии,
горещи от очакване,
като при първи трепет,
първа среща,
на гара,
на която няма влакове,
а пуст перон
с две релси безнадеждност.
© Найден Найденов Всички права запазени