България – "една човешка длан",

в буквален и преносен смисъл,

народът трябва да състави план,

който не е единствено на лист написан.

Българийо, та нали за теб умряха те,

за да бъдеш вечна и свободна,

а днес плачеш като мъничко дете,

заробена от празни думи, странице родна.

Та нали Левски зарад туй живя,

зарад туй на бесилото край София умря,

това му бе единствена мечта,

да бъдеш ти свободна и добра.

И Ботев нали за туй се би

със турска челяд и безброй уби,

но падна от куршум жесток,

но поне не живя живота си кат’ роб.

И Волов, и Раковски, и Бенковски,

и всички що за теб умряха,

да бъдеш ти свободна

върху това живота си посяха.

Но днес ти тънеш в тъжно робство,

поробена от собствения род,

народът ти на бунт се вдига,

но остава си отново роб.