Паяче по рамото върви. Красиво рамо крият златните коси. Очите от дъгата изтъкани, весело припламва в тях пламъка на любовта. Усмивката на богове крие нейното лице. И ангелите път и струват - по небесен пясък да върви, очите и да радват, да обичат, любовта да възродят па макар и в стръкчето трева. По водата нека ходи. Отражението си ще намери в лазурните кристали на небесни времена. Ветрове да гони в планината с музика изпълва тъй душата.
Благодаря, благодаря!
За разлика от останалото ми творчество но както вече споменах... това е един от онези мигове когато не можеш да мислиш и пишеш по друг начин
Благодаря за милите ти думи
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.