Fabiana (Галя Николова)
216 821
28.09.2005 г., 17:50 ч.

Паячета 

  Поезия
789 0 7
Напускаше ме във всичките
десетки пъти, в които
аз си го измислях,
сякаш за да се подготвя
за единствения,
последен и реален,
в който ще ми кажеш "сбогом".
Не повярвах, че се случи.
Дочух го като
грачене на гарван,
удари ме, а после
падна тежко помежду ни,
изгаряйки пътеката.
Не можах да се разплача,
само се усмихвах
глупаво на себе си
и не спирах
усърдно да рисувам
кафяво - черни паячета.

© Галя Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??