Тя бе чудо, истинско чудо -
там в градчето ни... долу на юг,
аз в очите и влюбих се лудо,
бе дошла отдалеч... без съпруг.
Беше с рокля с цветчета на дюли,
със плисета - лъчисти мечти,
беше лято... жежкият юли
и се дишаше тежко... почти.
Беше хубава... адски красива,
във косите жужаха звезди,
аз почерпих я с влюбено пиво
и по устни оставих следи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация