“Пази сърцето си от лунните лъчи” – лалето каза ми и чашката затвори. “Спусни към полунощ във къщи всички щори” – извика облакът – ала защо – мълчи.
Аз щях да ги послушам. Щях, ала, уви! – дойде Борей и с моя облак заговори; отнесе го. Зад него в нощните простори изгря с коси от лед луната и зави
със колесницата и спря пред моя взор. Щом взе сърцето ми, направи три фенера – над нощите пътуваше със тях до вчера, но рече да ги хвърли в стария ми двор.
Тъй щеше тя да счупи моето сърце, ала Зефир довея облачето отлетяло – то хвана го и пак танцува в мойто тяло. Ей, чуйте! – бягайте в среднощни часове
Извънредно интересно стихотворение. Знаеш ли, и аз напоследък писах разни стихове за луната, но твоето е много по-оригинално.(чак се чудя да ги публикувам ли след твойто, защото ще бледнеят на неговия фон Иначе, по въпроса за луната, аз обичам да я гледам също, но когато има пълнолуние обикновено страдам от безсъние(както много други хора). Освен това съм чувала, че взирането в луната води до депресия. Така,че наистина човек не трябва да се вманиачава в това занимание.
Луната има сила,както Слънцето и ти си успяла да я претвориш в стихове.Тази сила в древността е почитана и е имало храмове в нейна чест.Това е силата на жената,не се плаши от нея ,а се гордей,че я притежаваш.Поздрави за прекрасните стихове
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Забравил