От този миг, Любов, те нося през годините!
Във всяка своя нова среща преоткривам те
и духът ми в теб преражда се отново и отново!
Погалил всеки стрък зелен и земен цвят,
звездите и вселената побрал в сърцето си!
С крехките си шепи детски,
като факел внасям пламъка ти свят
в лоното на мрака непрогледен!
И целий свят учудил,
в тъмнината му чертая, пътеводен огнен знак,
за всеки паднал дух, сломен потънал в мрак,
пътят към мечтите си загубил!
С твоите криле издигам се!
От скулите на братя и сестри,
попивам с устните ти нежни,
в горестта им плакани сълзи
от всеки грешен и покаял се!
Иска ми се с теб да бъда пръв
и през годините на вековете,
в които с оръжие, с война и с кръв
властимащите и лъжепоетите,
насила те налагаха със зло и с мъст!
Изгаряха те в огъня на кладите
и снагата ти разпъваха на кръст!
Нима не знаеха палачите ти клети,
че себе си на смърт така обричат!
Че там където свършва свободата -
страха и алчността на егото царуват!
Че любовта така умира непозната
и душите им обръщат се на пръст!
Прекланям се пред теб Любов,
душата ми разтворила без граници!
Лети духът ми в полета си нов,
в скрижалите записва светли страници
облян до дъното си в твоя благослов!
Като просяк днес стоя пред прага ти
със сърцето милостинята ти, моля!
В огънят ти свят докрай да изгоря!
И отвъд пределите на времената
в негови искрици да се преродя!
© Todor Nikolov Всички права запазени