Пазя те.
От лошите ти сънища.
От мислите ти черни на прощаване.
Откъснал розата,
свободен си от тръните.
Отивам си.
И няма рана за забравяне.
Тиха съм.
Приличам на усещане
за липсващ спомен,
неопределим копнеж.
Дори и цялата да ме превземеш,
мен не виждаш.
Знам, че няма да ме спреш.
© Надежда Тошкова Всички права запазени