Прогоних те, веднъж успях,
но ето че отново се промъкна!
И ще призная, много ме е страх,
че този път не ще се аз измъкна.
Отново позволих едни очи
ума ми безусловно да превземат.
И сърцето лудо да тупти,
щом приближи се той до мене.
В капана от илюзии отново
затвори ме без капка жал.
Уж сладка си, а си отрова.
Любов наричат те, а си печал...