Смаляват се високите води
със есенно небрежно постоянство.
И всичко, незабравено преди,
сега изпълва светлото пространство
на кроткия и сънен пейзаж.
Вик непонятен буди тишината.
Смирена нежност става верен страж
на палавия ноемврийски вятър.
И се прегръщат думи и сълзѝ
по тихите пътеки безвъзвратно.
Една печал безсмислено пълзи
и вика всички спомени обратно. ...