Цвят възнесен и незабравим!
не беше песен,
нито беше дим…
Усетих топлината твоя -
жално, като вярата,
прегърнах аз, спасителката своя!
Ти безроден бе в ума ми!
незнаен,
като дух се появи в гласа ми.
Пастелни вопли под крилото свое пазиш
всред мисли топли.
Цвят безсмъртен, себе си ли мразиш? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация