Пей ми се, когато стана
И видя сутрешний прекрасен майски ден
И от слънцето, от Бога, Българинът озарен
И росата по горите, и полята
На родната страна
Носеща свежестта, прохладата
На събуждащата се природа.
Душата ми запява
И иска да лети
Нагоре, все нагоре
В небесний сини простори
Пей ми се когато гледам
Небесний свод
И земни ширини без край,
Безконечната вселена
Всичко туй са Български мечти
Някога достигнати -
От наште прадеди
От техний великий дух
В българското тяло
Дух и воля те споиха и калиха
И света покориха.
Българинът е достоен
Българинът е Светия -
Мъжествен, силен и красив
Въобще той е всичко онова,
За което света казва
,,Това е идеала’’
© Лъчезар Александров Всички права запазени