21.10.2005 г., 17:29 ч.

Пейзаж 

  Поезия
898 0 1

Пожълтява лист,

А е още млад.

Не се откусва още от майчините клони.

Трепери,той унива,

А е още млад-

Не стига сокът,

Които да го храни.

Защо ме караш да умирам бавно?

Животът младост ме убива.

Далеч са покоите на старостта,

Треперещ лист,

В младостта умира,

И няма смисъл да се храня,

Да пия сок от теб.

Горчилка пускаш,

С безразличие ме храниш

И вместо да насищаш,

Бавно ме убиваш.

© Алекс Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И това стихотворение е красиво, напомня миз а мен самата,за нещата,които пишех,когато бях по-млада
Предложения
: ??:??