на стола
с отпуснатите длани
мъжът се изпарява в облак
завалява
по студено-синьото му тяло
пропълзява лъч от аления залез
носещ мирис на жена
същата оранжево-прозрачна топлина
с розов глас прокарващ
пръстите си - светлина
по кожата, в косата му
през мислите, до шмугването
изпод неговото одеяло
вкаменено от тъга
по спомена
за две копринени тела
отплували
© Северина Даниелова Всички права запазени