По палубата на деня блестеше слънцето –
преливащо от топлина и самочувствие.
Пасатът – заплел се във короната
на настъпващата привечер –
оплиташе възлите, наслаждавайки се
на гърдите ù…
Еретично се присмиваха на неумелите му ласки
прецъфтелите въздишки на късния следобед.
Напираше копнеж от халбата на лятото,
а пяната му давеше в обятията си летовниците.
За лятото…
За лятото – уж всичко беше казано… ...