"... с десет пръстчета възторг
ще те нарисувам..."
Художник тайнствен плахо и нежно
усмивката й вгради в паветата.
Сълзите изтри й, открадна сърцето й,
извая очите й свидно, копнежно.
Благослови ръцете й, с кадифени очи,
мечтите й остави за утре - насъщния хляб.
Крилете й, не ставаха даже за скраб,
но той ги повдигна и в сенките скри!
Душата, обагрена в синьо – поточе,
старателно, тръпнещо с цвете погали. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация