Пейзажно
Бях поет, а ти бе моята пролет,
бях първомайски полъх из полската шир,
ти беше там волният полет и се сляхме във вечността.
А май има смисъл там, дето уж няма,
макар времето много да ни променя.
Остарях, зная, търсейки тебе във него
a друг станах наяве, все по-случайно!
И като истински автор – неразбран,
зарисувах картината на нашите дни
и от ехо, от ехо на вътрешен глас,
в безпредела търсейки себе си сам,
теб нарисувах само през моите очи!
© Слав Петров Всички права запазени