rozita-p (Росица)
120 1324
23.08.2011 г., 20:39 ч.

Пелин 

  Поезия
2672 3 32

Той е просто приятел – от тези, с които е лесно

да кръстосваш до съмване влажния градски паваж

и с когото, дори да мълчите - не е неуместно,

а когато говорите, няма табута за вас.

 

Той е този, на който звъниш, без през ум да ти мине,

че ще чуеш: „Не мога”, когато му кажеш: „Ела”.

И е по-вероятно земята в колапс да се срине,

вместо той да остане далеч, ако ти си в беда.  

 

Той довършва на глас твойте мисли и знаеш, че с него

всеки ден е различен, светът е по-пъстър и нов.

Знае как да ти бъде подслон и кога е потребно

да е вятър, море или просто три реда писмо.

 

И го чувстваш по твой, по-любим и от десет любими

с тази щедра приятелска обич на ласкав прибой…

Затова и не питаш през всичките тези години

колко пъти е искал да чуе:  „Бъди само мой!”

 

Колко дълго е чакал със жар да положи целувка

върху твоите устни, а не по страна и челó,

как след всяка прощална приятелска бегла милувка

е горял като в пъкъл във своето празно легло.

 

Той е просто приятел за теб. И такъв си остана.

Чак докáто един ден не чу, че се бил задомил.

Но защо ли тогава порасна у теб като рана,

като цвете над урва горчив полунощен пелин?

 

© Росица Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??