В изгрева се взряла тя и чака,
погледът зад хоризонта пада,
Пенелопа мисли, как във влака,
Одисей за срещата им страда.

Купил е навярно, той герданче,
чисто нови гумени галоши,
шнур за тоалетното казанче....
Дълъг списък. Как ли сам се носи?

В къщи е приготвила софрата.
Цяла нощ от шетане не спряла.
Посред лято, гътна и свинята
в чест на свойта лястовичка бяла.

Влакът спира. Трепва и сърцето.
Слизат хора, Одисей го няма.
Ясна мисъл сяда на лицето:
Пак е къркан, неговата мама!

Тя гердан от ругатни нанизва,
като кон, земята рие боса.
Таз Итака, почна да ù писва.
Иска и се, да е Дел Тобосо.

Одисея му е сътворила.
Нека изтрезнее и го мята.
Пенелопа иначе е мила,
само дето, писна ù да чака.