Мокър от проливен дъжд,
подслон търсиш.
За огън изпепеляващ искаш
да се върнеш, но от онзи
огън само пепел остана
и е вече заздравяла рана.
Поглеждайки те, пепелта
тихи думи ти говори:
"Тръгни по своя път избран,
върви и не се обръщай.
Защото в горещите искри
любовта ти откри, но
бавно, бавно я уби.
Друг подслон потърси,
друг огън възпламени,
от тази пепел няма
да се сгрееш.
Само студ ще срещнеш
и отново дъжда ще прегърнеш."
© Мима Всички права запазени