15.09.2007 г., 17:00 ч.

Пепел 

  Поезия
5.0 / 2
996 0 3
Снощи пак в съня ми се промъкна -
подъл, нахален и жесток.
Завърза ми очите, накара ме да млъкна,
за да не узная кой си всъщност -
дявол или бог.
А когато не идваш, ми липсваш ужасно,
не спирам да търся следите ти във пепелта.
Всичко си обяснявам,
само едно остава неясно -
от любов по теб ли ще умра, или от самота...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Николова Всички права запазени

Предложения
  • Поетът е роден за Самота в окото на огромен кървав залез. Кърви вселената, превърната в сълза. Проко...
  • В седефения залез се потапям - плувец в небеснотъжните води. След сянка-ладия се стапям, непеленгова...
  • ... очите ù... очите ù да видиш, брат... несрещани до днес очи със топъл цвят... звучи от погледа ме...

Още произведения »