Пепел

15.09.2007 г., 17:00 ч.

Поезия

5.0 / 2

996 0 3

Снощи пак в съня ми се промъкна -
подъл, нахален и жесток.
Завърза ми очите, накара ме да млъкна,
за да не узная кой си всъщност -
дявол или бог.
А когато не идваш, ми липсваш ужасно,
не спирам да търся следите ти във пепелта.
Всичко си обяснявам,
само едно остава неясно -
от любов по теб ли ще умра, или от самота...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Предците ми говорят
Поетът – сам сред юди

Поетът е роден за Самота в окото на огромен кървав залез. Кърви вселената, превърната в сълза. Проко...
Honey Bee

В седефения залез се потапям - плувец в небеснотъжните води. След сянка-ладия се стапям, непеленгова...
... разговор за Нея...

... очите ù... очите ù да видиш, брат... несрещани до днес очи със топъл цвят... звучи от погледа ме...

Още произведения »