ПЕПЕЛ
Гръм разцепва тишината,
руква черен, кървав дъжд,
скрива светлината на луната,
носи мъка, неведнъж...
Душата ми потънала е в пепел,
отломките не успях да събера...
по пътя си трънлив, невесел
срещах разочарования и самота...
Животът се превърна във обител,
във храм на мъка и тъга…
Диляна Пенчева
© Диляна Пенчева Всички права запазени