В тази тиха,тъмна нощ
любовта все тъй силно пламти.
И сякаш пронизват ме с нож
в сърцето прехвърчат искри.
Навярно подсказват ми нещо
навярно ослепях завчас.
Чувство в гърдите-горещо,
очите ми гледат в заглас.
Всичко навред е вълшебно
всичко е голям сбъднат сън.
Любовта е нещо свещено
породена от злокобен трън!
Рози превръща във пепел,
останки от някогашното сега.
Попадам в образа на зрител
незнайна е тайната на моята съдба!
© alana Всички права запазени