yotovava (Валентина Йотова)
2642 22355
6.11.2020 г., 19:25 ч.  

Пепел в шепата на Бога 

  Поезия » Гражданска
457 6 15

ПЕПЕЛ В ШЕПАТА НА БОГА

 

Преди да се е зазорило,

покапват зрелите звезди –

в обрасли нивици – с коило,

сред недовършени бразди.

 

Петлите сънни се прозяват

и не въздигат гласове.

В гората с дъхава тинтява

рояк светулчици снове. 

 

А аз пристигам твърде късно. 

Сънят далеч е отлетял

от колебливите ми пръсти 

към прецъфтелите цветя. 

 

Усещане за празна есен

дълбоко в мен се вкорени –

с отровна неприятна плесен.

След нея зимата търни.

 

Къщурки – зад плета заспали,

се гушат в слама и сено.

И изгревът дано подпали

безвремието им. Дано.

 

Ще стане ли на пепел всичко,

в която да завра юмрук

и да крещя, че много го обичах,

а си е тръгнало оттук?

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??