Животът не върви по правила.
Когато правех се на поетеса
и бяхме по самотни от сега,
на сутринта се мислех за принцеса.
Защото няма сигурни неща,
мълчах и пишех колко те обичам.
Сънувах, че съм твоята жена,
но нямах смелостта да те поискам.
И знам какво е блян и как тежи,
каляската да се превърне в тиква.
Понеже ме обичаш – ме пусни.
Пантофката започна да ми стиска.
Там, в приказките стават чудеса.
Обаче се наспах и се събудих.
Разбрах, че те са само за деца,
а вече съм пораснала и друга.
22.12.2023,
Julie
© Юлия Димитрова Всички права запазени