31.03.2016 г., 23:44 ч.  

Пеперуда 

  Поезия » Любовна
472 0 3

Пеперуда

 

Вземаха ме за волна пеперуда,

събираща прашец от цвят на цвят.

Но улови ме с кепче, по принуда

и във хербарий ме забоде, непознат.

 

От бързината му трепереха ръцете,

си мисля. И навярно не греша-

иглата мина близо до сърцето

и се заби във моята душа.

 

Тя пък, със времето, бе станала корава.

От натиска карфицата се счупи.

И въпреки че, във дървото, здраво

заби се, не успя да ме пречупи.

 

Отскочих. И едва ли, не припаднах

от студ и болка. Не издавах вопли.

И падайки, незнайно как, попаднах

във твоите ръце. Това ме стопли.

© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??