И е вечер, прекрасна и звездна,
тишината задъхва щурците,
палав вятър раздухва копнежи
в мен целува и гали тревите.
Някак приказно, тайнствено зная,
че отпивам от твоята чаша
и замаяна, разпиляна...
Изгоряла бих, без да се плаша!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация