Видях те, като пеперуда,
отчаяно да пърхаш с криле.
Видях те да се мяташ, като луда,
забравила за своите нозе...
Какво си ти сега?
Какво бе ти тогава?
Каква история си крила от света?
Какво оставяш в забрава...?
Прелитайки от цвят на цвят,
понякога се приземяваш в тревата,
а тя е толкоз хлъзгава,
че спъва и омайва с аромата...
Гъст дим тогаз небето ти покрива,
не виждаш слънце, ни простор
и свършва жизнената крива
в клетка - пленила помрачения ти взор...
© Яни Всички права запазени