Пеперудени крила
Пеперуденият плач тишината озарява,
крила, по-нежни от паяжина, са разкъсани.
Към свободата да полети не и позволява,
нежната и душица по неволя тук остава.
Приютена в цвета на най-красивото цвете,
стои страдална и не смее да помръдне даже.
Обръща се пеперудата към хората: „Спрете
да трошите крилата ни!” - успя да каже.
И отлетя малката ú душица надалече,
счупените крила паднаха във вечна умора.
Снежно-бяла сянка малкото и телце облече.
Вече волна може да обикаля тя простора.
За нея ковчегът беше белият лилиев цвят,
плуващ свободен по повърхността на чиста река.
Откри се пред крилатата красота новият свят,
а от болката в крилцата не остана и следа.
© Стефка Георгиева Всички права запазени
ВЯРНО Е, ЧЕ СЕТИВНОСТТА Е КРЕХКА, А ЖИВОТА ДАР, КОЙТО БАВНО СЕ ИЗПЛЪЗВА.