Най обичам да се чувствам твоя,

приютена в сън неизживян.

Своя свят ти давам... всичко мое,

цялата си същност ще ти дам.

Все се чудя -  как ще ме целуваш?

Кога сърцето ти ще разгадая?

И да чакам вечно ще си струва,

защото знам, че ще ме заведеш до рая.

Със крехка сладост все усещам

пеперудите в стомаха ми да се вълнуват.

Питат ме: „Кого ли срещна?”

Този, с който ставам друга...

Докосваш ме... но със слова

по-истински от всяка есен.

Чувстваш ли и ти това,

което всяка вечер да заспя ми пречи?

Колко нереално ме омая.

Представих си, че мое е небето.

Кажи ми как да ти призная,

че от теб пияно е сърцето.