31.07.2006 г., 11:22 ч.

Перли 

  Поезия
1390 0 8
Ангел беше, бях сигурна,
след последната буря беше останал,
не искаше нищо
просто стоеше си
и по перата му бели
кръв на струйки се стичаше,
а всъщност рисуваше -
бих казала перли
(ако има перли червени)
ангел беше, бях сигурна,
тихо стоеше, мислех си -
нали са безплътни
от къде тази мъка
от къде тези перли.
Видях после как
ги вдигна с усилие,
няколко пъти припляска,
някак успя оцелялото да разтвори
вече изчезваше нейде нагоре
ранен бе, но догонваше
ангел беше, на бурята.
Може би беше видение,
може би халюцинация,
докоснах с ръката лицето си -
бях се замислила
погледнах я после
тя беше червена,
тогава намерих и огледало
и видях
по лицето ми перлите –
червени и
бяха истински.

© И.Маркова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??