ПЕРО ОТ АНГЕЛ
...И една сълза се стече,
отми кръвта от мъртвата душа,
съдбата ми през пръстите изтече
побягнала към вечността.
Погледнах тъмното небе -
звезди за мене вече не блестяха,
проблесна само мъничко перце
от ангели, далеч къде летяха.
То беше Твоето перо,
откъснало се редом с мойта мъка,
излишно бе за твоето крило
в мене предизвика тъй далечна и позната тръпка.
Ти беше ангел мил,
чист, невинен и красив,
в душата моя бе се скрил
и нямах нищо аз против.
Ти бе, но вече не...
сега си като всички други,
не си ти вече моето момче,
сега целуна друга....
И си остана тя непреживяна -
несподелена беше любовта
и на мене във замяна
остави ми несбъдната мечта.
Дъха ти топъл ме изгаря -
горя ме цяла нощ,
но да те докосна веч не мога,
стъпка ме живота с тежката си мощ.
Блести перото бяло,
искри във моите ръце,
перо от ангел във сърцето ми замряло,
откъснат спомен от едно момче.
Скрих перото там дълбоко
в най - прашния кът на мойто сърце -
от оназ целувка ще боли жестоко
и от спомена - от бялото перце...
...И една сълза се стече,
отми кръвта от мъртвата душа,
съдбата ми през пръстите изтече
побягнала към вечността.
Посветено на един паднал ангел, който така и не разбра как може от най нежното нещо на света да се причини такава болка @->->-
© Яна Ангелова Всички права запазени