Един поет със изрази добри
рисуваше с две думи - тъжна есен.
Замислен в своите спомени откри,
че пише за нещастието песен.
А песен щом се пее, то това
душата означава, че приглася.
А пее ли самата ти душа,
тя мъката не може да понася.
Как ли е устроен този свят?
Вместо тъга - не плачем, а си пеем.
И мъката си има собствен глас.
Та ние само пеейки живеем.