27.02.2007 г., 5:50 ч.
ПЕСЕН
Един поет със изрази добри
рисуваше с две думи - тъжна есен.
Замислен в своите спомени откри,
че пише за нещастието песен.
А песен щом се пее, то това
душата означава, че приглася.
А пее ли самата ти душа,
тя мъката не може да понася.
Как ли е устроен този свят?
Вместо тъга - не плачем, а си пеем.
И мъката си има собствен глас.
Та ние само пеейки живеем.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Невероятен стих!
-
Браво !!
Непеими се ,несмеими се .........но с този стих аз се разведрих!!! -
Чудесна е твойта -Песен-!
Поздраиви! -
А пее ли самата ти душа,
тя мъката не може да понася
Така си е
-
Много истинно, Вальо! Поздравявам те за този стих!
-
Толкова е хубаво стихчето и мъдро, че чак ми идва да запея! 6 от мен
-
Много много хубава песен
-
хубав тон за песен
-
Поздрави, Вальо!!! Много е хубав стиха ти!!!
-
Браво!
-
А понякога заеднО с песента,
през сълзи идва и усмивката.
Усмихвай се, дори да те боли!
Поздрав и усмивка. -
"И мъката си има собствен глас.
Та ние само пеейки живеем."
Браво! -
Хубаво пишеш, Вальо!
-
ще си позволя да напиша нещо тук... защото достигна до мен това...
"И все пак, аз и ти харесваме една и съща музика, значи се намираме на една и съща вълна в този момент и улавяме едни и същи сигнали. И когато сме отворени и пропускаме тези сигнали през нас, и те съответстват на чистотата, на която сме ние, тогава усещаме това, което наричаме “потреперване”, защото са достигнали до самото ни сърце." -
Да!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
