На тоя свят има много тъжна песен.
По-тъжна е и от меланхоличната есен.
Тежко ще е за този, който я запее,
защото песента през вековете вилнее.
Страшното тук е, че тази песен се нарича
„Обичам го силно, но той не ме обича.“
Знаеш ли ти тая тъжна песен,
по-тъжна и от меланхоличната есен?
Защото скоро научих я, тази песен злощастна,
която направи ме много нещастна.
Ела и накарай ме песента да забравя,
защото аз единствено теб желая...
Страх и надежда има в душата ми.
Стоя на скалите и гледам зората,
и тази гледка, невероятно прекрасна,
ми напомня за съдбата ми злощастна.
Питам се защо отново съм сама
и в душата ми започва пак песента.
Там, на скалите, пада мъничка сълза
и откривам, че няма я любовта.
Изнизаха се бавно годините
и ето, идвам пак на скалите,
но вече нова в сърцето ми е песента -
и аз вече не съм сама...