Лист хартия... а аз пиша. Пиша за теб, тъга, която обичам по навик. А ти ме питаш: "Та кой обича тъгата?" ... и после, добавяш: "Тя е самотна... и всъщност, на всеки". А аз... те обичам. Свикнах със теб, нещастнице! И също като теб се обричам, на мъка, на болка, на самота.
*** Ела, седни тук... до мен - нека поне сега не бъдем самотни! Не можем да пеем, глас не остана. Не можем да плачем, сълзите пресъхнаха... ... но ще пием от болка, от страст недочакана. А ти, мъко, пълзиш по мен, проникваш в кожата ми, пълзиш по клетките ми... ... а после, нахлуваш във тях, и късаш ядрото на две... и те умират...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.