Нямам сили да бягам след теб.
Изморих се от толкова тичане.
Падах, жулих до кръв колене
и пак хуквах в стремеж за обичане.
Ти не спря, не протегна ръка,
даже поглед към мен не извърна.
Днес е късно за цветна дъга
и дланта ти с любов да обгърна.
Нямам сили за нищо, прости!
Чужд си вече на моята Вселена.
И в очите ми гаснат звезди...
Обичта ми е песен ранена.