Един се ражда ,
друг умира ,
живеем с надежда ,
сърцето да не спира.
Живота е труден
и пътя нелек ,
но ти си принуден ,
да бъдеш човек.
Всеки си има собствена песен
и когато я пее
денят му е лесен ,
а сърцето живее.
Но незнайно кога ,
да пееш преставаш ,
сълзи и тъга
след тебе оставяш.
21.08.04г.
© Ицо Саков Всички права запазени