Навярно ме спасява любовта
към стръкчето трева и небесата,
към хубаво момиче, към Жена –
към силните копнежи на душата.
Обичам да Живея всеки ден
и в нечия природа да се влюбя!
Животът да живее право в мен!
Обичам от любов да се погубя!
Обичам да подавам и ръка
на скитници и хора, за които
животът е препълнена река
и носят се по нейното корито.
Понякога съм шумна тишина,
но някога, когато заобичам –
усещам, че светът е светлина
и песен за живота ни магичен.
© Димитър Драганов Всички права запазени