Като черно покривало,
спуска се навън нощта
и покрива с плътното си одеало
и морето, и света.
Морето пее прощалната си песен,
изпращайки навън деня,
задъхано от идващата есен,
която безпощадно му отнема дъха.
А плажът цял от студ настръхва,
смутен от разлюлените вълни
и рой студени сини пръски,
като рой блещукащи изкри ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация