Забивам нокти в дланта
и от там кръв тече.
Пада гореща сълза
от плачещо сърце.
Две очи изгубили своя цвят красив
се взират в мрака,
на пътят безлюден и сив
си мечтаят човекът тъй любим да ги чака.
Устни нежно шепнат
твойто име в тишината,
когато плача - те трепнат,
проклинайки самотата. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация