Тихо стъпват на пръсти онемели души,
без надежда се кръстят - този свят се руши.
Като капка се стича умореният ден -
ето, нищо различно, само скучния плен
на тревоги и скърби по изгубен компас.
Нито живи, ни мъртви, пеят пътя на глас.
По зелени поляни тичат диви коне
с неуморната радост в смях звънлив на дете,
а от храстите свири омагьосан щурец -
нова песен си дири, в светъл цветен прашец.
Пак изгрява ефирна, лъчезарна зора
и след вятър немирен тръгва млада сърна. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация