Елиза13 (Мария)
239 841
17.11.2023 г., 18:40 ч.

Песенна есен 

  Поезия
563 3 3

 

Когато есента дъждовно плаче,

разтичат се боите ѝ по мокрия асфалт.

Студът неканен пред вратата ми се влачи

и мъкне със обувките си двойно кал.

 

Навън се взирам с очакване за песен,

за слънцето надниквам и за цвете.

Нощта е спуснала най-тежката завеса,

но в нея уличната лампа ярко свети.

 

Сърцето ми решава и безгласно проговaря

безстишията му в куплети неусетно пиша.

И ободрена есента усмихнати очи отвaря,

студа отпраши, няма кал, нито следи от киша.

 

Танцуват струни слънчеви и мило галят

събудени цветя от утрото, особено красиви.

Нетърпеливи птичета мелодия във полет палят,

под четката на есента боите ѝ избухват живи.

 

© Мария Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Твоята обратна връзка за творчеството ми е истинско благословение за мен. Благодаря, Явор.
    Благодаря много за хубавите думи, Скитница!
  • Оооо, много, много красиво! Рисуваш заедно с есента! 🍂
    Поздрав!
  • Мария, благодаря за поредното прекрасно стихотворение.
Предложения
: ??:??