Трептят лъчите,
слънцето залязва.
Осъден е на кладата
Денят.
Сбогуването
в мен нагазва!
Тъгите  му
 се в мен тълпят!

Тъгувам аз за моята Родина,
там моя дом под палмите стои,
а моят род за Свободата гине
и тежката Неправда ни гневи!

Гневът и мъката във мен бушуват,
обидата на гърлото горчи...
Във мойта песен стонове се чуват
и искри мятат моите очи!

Очаквам Ден, голям и съдбоносен,
с тържествени камбани и тръби
и в устрема велик и плодоносен
за всички Свобода да се роди!

Трептят лъчите,
Слънцето залязва,
изгубва багри,
светлина и мощ...
Но все пак път
на хората показва,
докато трае
тая тъмна нощ!