Нощем пеят Цикладите.
А гласът им се сгъва
и разтваря в прохладата.
После нищо не струва.
Аз сънувам балади –
тишини за танцуване.
Тези бели Циклади
ме проклеха със влюбване.
Оттогава съм луда.
И кръжат във очите ми
островни пеперуди.
И се уча да дишам. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.