voda (Елица Ангелова)
582 14033
12.01.2015 г., 0:26 ч.  

Отворена рана 

  Поезия » Гражданска
1827 0 31

По истински случай

 

 Дванайсетгодишна животът я стъпка –
 цинично, и грубо. Без капчица жал.
Не беше разцъфнала, бе още пъпка,
но кой ли от влъхвите бе я предал?

Сираче, без бащина свята закрила,
попадна в жестоките мъжки ръце.
Сама срещу двама. Ужасно насилие!
И спря да тупти едно детско сърце...

Какво, че ще пишат различните медии?
Какво, че ще съдят убийците зли?
Прекършено клонче изсъхва безследно.
Отворена рана безкрайно боли.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ето пример за писане по чужда творба:
    http://www.stihovebg.com/Poeziya/Parodii/SHTE-TI-POHLOPAM-PAK-NOSHTES-po-Findli-na-R-Barns/215863.html
  • Благодаря на Иван за подкрепата.
  • Прекрасно и затрогващо!
  • И пееше това добро сърце ! Хареса ми !
  • Благодаря, Сашо!
  • Когато нещо те докосне и вдъхнови можеш да напишеш стихове, та било то и кавър версия.
    А ти имаш дарба Ели! Твоите стихове докосват и вълнуват сърцата на мнозина читатели.
    Те са ясни, образни, пропити с обич, доброта и красота и носят хубави послания!
    И наистина съм чел над 1000 твои стихотворения в различни сайтове, много от които след време продължаваш да редактираш и усъвършенстваш.
    Поздрави!
  • Благодаря ви за проявеното разбиране, Иванка и Евелина.
    Да, идеята е СЪХРАНЕНАТА МЛАДОСТ В СЪРЦЕТО. Казала съм го още в отговора си на втория коментар.
    Също така предупредих за слабостите на стиха ми и че ще го мисля.

    Новото заглавие ще бъде "МЛАДО СЪРЦЕ", а последният куплет:

    Тя беше стара. Но с ръце отрудени
    посяваше частици красота.
    За да поникнат като малко чудо.
    И като ТЪРЖЕСТВО НА МЛАДСТТА.

    Спокойна вечер!
  • Ако посееш любов, ще береш цветя...!!!
  • Силно оценъчни коментари сте ми направили, Ирена и Краси.
    Благодаря ви сърдечно!
  • Образно и въздействащо, Ели! Чудесна поанта!
  • Една трогателна истина пее през сълзи в стиха ти, Ели!
    Развълнува ме, за което ти благодаря!
  • Благодаря за щедростта, Пламена, но не е толкова добър: от всички римни двойки само две са сравнително сполучливи:
    цвета си - потърси
    врати - звезди

    Ще го мисля ощe...

    Поздрави ти изпращам!
  • С риск да се повторя с другите коментари,
    ще кажа, че стихът е хубав, живописен,
    трогателен, просто прекрасен!!!
  • И малко думи стигат, Мая, когато са искрени и точни. Благодаря!

    Росица, особено се радвам, че оцени финала. Първото хрумване беше: "И младо беше нейното сърце", но усетих, че така се натрапва идеята. Дано с новия вариант съм успяла да постигна внушението, че любовта към труда и красотата съхраняват душевната ни младост. С това се отдалечавам от източника-вдъхновител, за който благодаря на Гълъбина.

    Сърдечни поздрави за вас двете!
  • Поздравления и за двете поетеси - за вдъхновителката и авторката на тази стойностна творба.
    "Тя беше стара - колкото земята.
    Но сухите набръчкани ръце
    засяваха със обич красотата."
    Браво!
  • Трогната съм, Жанет, че си забелязала отсъствието ми. Благодаря сърдечно!
    И на вас, Исмаил, Сеси, Ивон - за съпричастието.
    Поздрави!
  • Много образно! Поздравления!
  • Сякаш си я нарисувала! Благодаря ти за този стих!
  • Селянин съм и ми е толкова познато! Браво!
  • Радвам се, че публикуваш отново
    Издържан стих!
  • Благодаря ви за топлото присъствие и за насърчението, Момичета!
    Пожелавам на всички тук вдъхновена нова седмица!
  • Ели, стихотворението ти е не по–лошо от онова на Гълъбина!Много от нас имат образи на такива жени в главата си, но малко могат да го изградят така добре!Привет!
  • Много е хубаво!Реалността в думи!
  • засяваха със обич красотата.
    И пееше това добро сърце.

    Светла седмица, Водице!
  • Чудесно, Ели!
  • Толкова дълбоко ме трогна стихът ти,жива картина пред очите се появява!Поздравявам те!
  • Браво!
  • Учудвам се на твоята способност да импровизираш в момента, Доче.
    В основата на твоя текст са "напуканите длани"( при мен - "набръчкани ръце", което особено ме радва. Защото този детайл символизира един живот, преминал в труд и съхранил обич към красотата.
    Благодаря ти за този проникновен прочит.
  • Животът през напуканите длани
    се стича към гнездата сред пръстта.
    И само зима в нея ще остане,
    а после в цветове ще разцъфтят
    надеждите човешки за раздумка,
    за нежност преди прага на смъртта
    със спомена за дланите напукани
    в градината ще разцъфтят цветя...

    И аз я видях... И я харесах.
  • Благодаря, Мисана.
    Напомни ми първия ти коментар под мой стих, когато пак така си представи разсеченото ми на две сърце - и за Бога, и за Дявола да има.
    Твоето въображение компенсира липсата на каквато и да е образност в творбите ми.
    Поздрави и лека нощ!
  • Хубаво стихотворение и като форма и като съдържание. Докато го четях, сякаш наблюдавах тази стара жена отстрани и всичко написано, от теб за нея бе, истина.

    Поздравление за майсторството!
Предложения
: ??:??