21.08.2009 г., 20:21 ч.

Песента на кавала 

  Поезия
632 0 9

Тъмнеят над мене листа орехови

като скъп и най-фин балдахин,

люлее ветрецът цветя люлякови

над прекрасен цветен килим.

 

Тихо щурците пеят в тревата

и носят отмора след селския ден,

стопанинът идва, прибрал е стадата

и тежко присяда до мен.

 

Изважда кавала – в пазвата скрит е  

и тъжна той песен подхваща –

зарад' мома хубавица юнакът убит е,

момата с цветя го изпраща…

 

Мъжът кавала в пазвата скрива

и сластно отпива от моите устни,

нощта лениво земята покрива,

а аз се моля той да ме не пусне…

 

© Веселка Пенова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??