Като семето да съм любима
Да ме грабне в прегръдките южнякът
и да ме засади в земята.
В утробата й топла да се сгуша
и когато дойде пролетта
в едно чаровно цвете да възкръсна.
За това и вечността е така уханна
в твоите коси да вдъхвам аромата
и твоята гръд закичена аз да целувам.
На възглавницата нощем да ме сложиш
и копнеж да шепна във съня ти сладък.
рисувайки утрешната среща жарка.
----------------
Да можех дъжд да съм любими,
да се излея с цялата си нежност
и да обгърна силното ти тяло.
Да те вържа с цветовете на дъгата
откривайки разцъфнала хубост
на капките, които те обгръщат
Да проникна в оня кът на душата
където мигът си тайно ти положил
в който целунал е цветът пчелата.
Да бях дъжд, който да танцува
по устните ти в целувка страстна,
както дъждът се свързва със Земята
-------------------------
Два ангела желанията взеха
и литнаха високо в небесата....
© Слава Костадинова Всички права запазени