katerina- (Катя Вангелова)
34 554
19.10.2010 г., 16:12 ч.

Песента на пустинята 

  Поезия » Любовна
966 0 5

                                    "В Сахара вятърът става сутрин със слънцето

                                                        и заспива с неговото залязване."

                                                                                  арабска поговорка

 

 

Небето облече медно-червената си рокля,

обърна гръб на Земята и тя посърна.

Натъжи се като нежно цвете без светлина,

потъна всичко в мрак и тъга заваля.

 

Горещината пресуши и гърла, и души.

Устните се напукаха от жажда и копнеж.

Пустинята  задиша като огнен дракон тежко,

а облаци жонглираха по тъмния манеж.

 

Пясъците запяха нова песен тъжна,

знойния вятър за танци призоваха.

Безжизненото жълто тяло мигом оживя,

разкърши бързо дюнена снага -

 

нарисува вълшебно огледало от охра,

в което изгубени бедуини в самота,

свойте оазисни мисли в мираж видяха,

потънаха в свойта красива пясъчна мечта.

 

Оживяха пясъчни замъци с пясъчни кули,

пясъчни чудеса се возеха в карети.

Пясъчни принцеси сънуваха принцове бели,

а пясъчни часовници спираха времето...

 

Диша пустинята без стон - тежко и жадно.

Сънува красиви оазиси в свойте мечти.

Златни струи прегръщат хоризонта бавно,

а песента на пясъците още звучи.

 

© Катя Вангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??